Слънчеви колектори

Нивата на слънчевата енергия и респективно възможното производство на слънчева енергия на територията на държавата ни е доста голям и все пак се наблюдават значителни разлики в интензивността на
слънчевото греене по региони, заради различният релеф и климатични условия.

Ето и данните за отделните области, обособени като зони за производство слънчева енергия с техните кратки характеристики:

Централен – източен – заема 40% от територията настраната и 30% от населението.

Средната годишна продължителност на слънчевото излъчване

За сезона 31.03 -31.10  = до 1640h

За сезона 31. 10 – 31.03 = до 400h

Нивата на слънчевата енергия варират около  – 4kWh на квадратен метър/дневно или 1450kWh на квадратен метър годишно.

Североизточен – заема 50% от територията на страната.
Средната годишна продължителност на слънчевото излъчване

За сезона 31.03 – 31.10  = до 1450h

За сезона 31. 10 – 31.03 = до 500h

Нивата на излъчваната слънчева енергия – 4,25kWh на квадратен метър дневно или 1450 -1500kWh на квадратен метър годишно

Югоизточен и Югозападен – заема 10% от територията.

Средната годишна продължителност на слънчевото излъчване

За периода 31.03 – 31.10  = около 1750h

За сезона 31. 10 – 31.03 = около 500h

Излъчваната слънчевата енергия тук достига нива от
повече от 4,25kWh на квадратен метър дневно или 1550kWh на квадратен метър годишно.

Данните са предоставени от –

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Република България

Потенциални потребители на електрическа енергия получена от преобразуване на слънчева енергия чрез фотоволтаични преобразуватели могат да бъдат обекти несвързани с националната електрическа мрежа, вградени в сградите фотоволтаични системи и системи за централизирано производство на електрическа енергия свързани с националната електрическа мрежа.В настоящия момент в България няма производство на фотоволтаични елементи.

Затова цената на тези технологии може да се оцени на основата на цените на световните производители. В момента тези цени са в рамките на $3000 – $5000 за kWp (пиков kW инсталирана мощност) . Тези цени засега са доста високи за да имат тези технологии икономическа конкурентоспособност.

Очакванията са в най-скоро време цената слънчевите панели да спадне до $2000 – $2500 за kWp, което ще направи тези системи сравними и по-добри в икономическо отношение от дизеловите агрегати за електрозахранване.
Цените на PV системи намаляват постоянно през последните десет години. За PV система свързана в мрежата, началната инвестиция е от порядъка на 5,000 Еuro/kWp за мощност до 10 kWp. Годишните разходи са в рамките на 0.7% от тази инвестиция.
Смята се, че най-същественият сектор за разпространение на фотоволтаичните преобразуватели (PV) ще бъдат средните по мощност системи (100–500 kW) , които ще се използват предимно да се намалят пиковите натоварвания в конвенционалните енергийни системи, както и системи за захранване на отдалечените сгради.

Засега тези системи са все още доста скъпи – себестойността на енергията е в рамките на $0.20 –$0.40 /kWh. Разчети направени за потенциално производство на слънчеви панели в нашата страна показват, че себестойността на енергията от тях може да бъде снижена до $0.10/kWh.

Източник: ЮЗО

Сред архитектите и инженерите по топлотехника в България има разбиране за ефективността на пасивните слънчеви системи, но няма достатъчен опит и информация за технико-икономическата ефективност от прилаганите мерки за пасивно оползотворяване на слънчева енергия. Пасивните слънчеви системи използват структурата на сградите за абсорбиране, акумулиране и разпределение на слънчевата енергия попадаща върху огражденията на сградата. Съществуват различни способи за оползотворяване на слънчева енергия при което инвестициите за различните способи варират в доста широки граници.

Най-простите мерки (ориентация на сградата, създаване на подходяща вентилация, увеличено остъкляване на някои фасади, засенчващи устройства и др.) могат да намалят стандартн

ите разходи за отопление (и охлаждане) между 15 и 20% с минимални или без всякакви разходи. Добавянето на термоакумулиращи маси към стените и подовете, може да доведе до увеличение на печалбите от слънчева енергия до 30 – 70 %, като за една стандартна, новострояща се сграда допълнителните разходи обикновено достигат до 10%.

Пасивни слънчеви колектори

Директните пасивни слънчеви системи използват прозрачните за слънчевата радиация ограждащи елементи на сградите (прозорци, витрини) за пропускане на слънчева енергия в отоп

ляемото пространство. Енергията се абсорбира от повърхнините на огражденията и предметите от обзавеждането и се акумулира от масивните елементи в помещенията. Тези елементи са топлинно изолирани от околната среда, за да съхранят енергията при минимални топлинни загуби и да я отдадат по-късно към отопляемото пространство чрез конвекция и радиация.

Основната цел е да се акумулира значителна част от енергията в периода когато има интензивно слънцегреене, без да се допусне прекомерно (некомфортно) нарастване на температурата на въздуха в помещенията. Това предполага използването на специални мероприятия още на фазата на формиране на проектантските решения.
Прозрачните ограждения са най-важните елементи на директните пасивни слънчеви системи, тъй като чрез тях се формират основните приноси от слънчева радиация. В същото време, те са и най-слабият (критичен) елемент при определяне на топлинните загуби на помещенията поради ниското термично съпротивление.

Източник:  ЮЗО